Васил Левски

Васил Иванов Кунчев, известен с прозвището си "Левски", е български национален герой, посветил се на идеята за освобождението на България и дал живота си в защита на тази кауза.

Идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК), Левски пътува из страната, създавайки революционни комитети с една цел - провъзгласяването на "чиста и свята република". 

Васил Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово. Учи във взаимното училище в града. През 1851 г., когато бащата Иван Кунчев Иванов умира, Васил е на 14 г. и започва да учи за абаджия, за да помага на братята си в издръжката на семейството.

1855 г. е годината, в която Васил става послушник при вуйчо си архимандрит Василий. През 1858 г. е ръкоположен за дякон с името Игнатий в сопотския манастир.

Революционната дейност на Дякона започва с включването му в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград. Там по време на военни учения според легендата си спечелва прякора "Левски" заради умението му да скача надалеч. Повлиян от Раковски, той приема идеята за организиране на революционни чети и взима участие в четата на дядо Ильо Войвода.

През 1864 г. отрязва косите си и се посвещава на учителска дейност, която използва, за да пропагандира революционни идеи сред народа и да организира патриотични дружини. В този период осъществява контакти с Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а през 1867 г. се записва като знаменосец в четата на Панайот Хитов, с която изживява всички трудности на живота на революционера. Уачства и във Втората българска легия, а след разпадането ѝ остава няколко месеца в Зайчар, където преосмисля бъдещите си дела.

През 1869 г. са положени основите на Вътрешната революционна организация (ВРО) - сложна структура с революционни комитети из цялата страна, свързани чрез тайни връзки. През същата година в Румъния Левски взима активно участие в живота на българската емиграция и се среща с Любен Каравелов, с когото създават Български Революционен Централен Комитет (БРЦК). Следващите години са посветени на развиването на революционните организации и подготовката за единнобългарско въстание.

На 27 декември 1872 г., след провала на Арабаконашкия обир, Левски е заловен от турската полиция в Къкринското ханче. На 14 януари 1873 г. е издадена смъртната му присъда, а на 21 януари същата година е потвърдена с указ от султан Абдул Азис.

Васил Левски се отправя към вечността на 18 февруари (по стар стил - 6-ти) 1873 г., когато е обесен в София на мястото, където днес се намира неговият паметник. Дяконът остава завинаги на 35 г., но делото му продължава да живее и днес...