Горан Брегович

роден на 22 март 1950 в Сараево,
музикант, композитор

1989 Пише музиката за филма на Емир Кустурица „Циганско време“
1993 Излиза филмът "Аризонска мечта" с музиката на Брегович, изпълнена от Иги Поп
1995 Филмът "Ъндърграунд" също с негова музика печели "Златна палма"

Биография:

Горан Брегович е роден на 22 март 1950 г. в Сараево. Баща му е хърватин, а майка му – сръбкиня. Баща му е офицер в армията на Югославия. Родителите му се развеждат и Горан остава да живее с майка си в Сараево. Учи в музикално училище, където свири на цигулка, но тъй като считат, че не е талантлив, го изключват от училището, когато е във втори клас. Тогава музикалното му образование се свежда до свиренето на китара, на което го учат негови приятели. Когато е тинейджър майка му му купува първата китара.

Когато влиза да учи в гимназия, се присъединява към училищната банда Izohipse, където свири на бас китара. Скоро обаче е изключен от училище за лошо поведение. Продължава образованието си в класическа гимназия, където отново свири в училищната група Beštije. Когато е на 16 майка му го изоставя и той на практика остава сам, ако не се броят няколко техни роднини, на които може да разчита. Горан започва да свири в барове, работи като строител и продавач на вестници.

Професионална кариера:

През 1969 г. е забелязан от Желко Бебебек, който кани 18-годишния Брегович да свири в неговата група Kodeksi. Музиката на бандата е силно повлияна от Led Zeppelin и Black Sabbath.

През есента на 1971 г. Горан се се записва в университет като решава да следва философия и социология. Но скоро напуска учебното заведение. Започва да свири в групата Jutro, която по-късно е прекръстена на Bijelo dugme. Рок бандата е една от най-популярните в Югославия от самата им поява на сцената в средата на 70-те до края на 80-те години на XX век.

По времето, когато групата започва да се разпада, Горан Брегович влиза в света на филмовата музика. Първият му проект е филмът на Емир Кустурица "Циганско време" от 1989 г., който е изключително успешен (както филмът, така и музиката в него). Съвместната работа на Горан и Емир продължава. Брегович композира музиката, изпълнена от Иги Поп, за следващия филм на Кустурица - "Аризонска мечта" от 1993 г. Последвалият проект за филма "Кралица Марго" на Патрис Шеро е също много успешен. Тези филми печелят награди на кино фестивала в Кан през 1994 г. През следващата година филмът "Underground", за който Брегович композира музиката, печели "Златна палма".

Музиката на Брегович има южно славянски и цигански мотиви и представлява уникална смесица от популярна музика и традиционната полифонична музика от Балканите. От 1998 г. насам Брегович представя своята музика най-вече на концерти по целия свят с неговия "Оркестър за сватби и погребения", който се състои от 10 музиканта (в намален състав) и 37 музиканта (в пълен състав), въпреки че в определени случаи този брой може да бъде различен. Уникалността на този оркестър идва и от гласовете на българските певици, които винаги са част от оркестъра. В пълния състав на оркестъра пеят и изпълнители от православния църковен хор на Белград, певци от Полша или от страната, в която се провежда концертът.

Още за Горан Брегович:

Член на журито на кино фестивала в Локарно през 1998 г. Напуска журито, защото не е доволен от хотелската стая, в която го настаняват.

Жени се е за съпругата си Дженана, с която се запознава, когато тя е на 15 години, а той е на 27. Имат три дъщери – Уна, Ема и Лула.

Има и друга дъщеря, родена през 1970 г. от друга връзката.

Пише и музиката за българския филм на Джеки Стоев "Летете с Росинант".

Даниела Радкова-Александрова и Людмила Радкова-Трайкова са българските певици от ансамбъл "Филип Кутев", които най-дълго са част от оркестъра на Горан Брегович. Други две български певици, които стават част от оркестъра са Снежана Борисова и Лилия Дакова.

Дискография:

с Bijelo dugme

Kad bi' bio bijelo dugme (1974)
Šta bi dao da si na mom mjestu (1975)
Eto! Baš hoću! (1976)
Bitanga i princeza (1979)
Doživjeti stotu (1980)
A milicija trenira strogocu! (i druge pjesme za djecu) (with Ratimir Boršić, 1983)
Uspavanka za Radmilu M. (1983)
Bijelo dugme (1984)
Pljuni i zapjevaj moja Jugoslavijo (1986)
Ćiribiribela (1988)